Хладилникът

Всичко започна с хладилникът, който ме преследваше в началото. Тогава още беше хладилник – чудовище. После разбрах, че това чудовище ме обича. А може би аз го преследвах? Но защо ще преследвам хладилник?

После ми каза, че ме обича!? Как може хладилник да обича. Той просто трябва да стои в кухнята и да изстудява.

И после и аз му казах , че го обичам!? Как може да обичам хладилник? Той просто трябва да стои в кухнята и да изстудява?!

И после? Голяма любов с хладилника. Не беше обикновен хладилник, а хладилник, който обича и е обичан. И се хвалеше на другите хладилници, че е най – щастливият хладилник (винаги зареден с много бира). А аз? Аз през цялото време знаех, че съм с хладилник. И какво от това? Аз го обичам! Той ме прави студена и е толкова хубаво!!!

Студът се разнася във всяка клетка от тялото ми!!! И аз съм щастлива!!!? Нали?!

И един ден се събуждам, зъзнеща.?

За първи път в живота си искам топлина...

А той е хладилник и е до мен...

Или това не съм аз?

 

mnogo originalno si go izmislila kefi me BRAVO!!!!

Любов , Топлина , Хладилник , Студ ,

Красиво е , Магнетичното , Реално , Щастие ,

Сънят ми като черен гарван отлетя.

Очите ми - запалени звезди.

Лежа завит със тишина,

жаден за любов и за мечти.



Не ще заспа под пъстрия юрган,

(по-шарен от съня дори на крал)

щом стискам в прегръдката искри,

които с мисълта си съм създал.



Усещам как от тях ще изгоря,

в мечтите съм наистина щастлив.

Представям си - алея със цветя

сред нея ти. Сънят ще е красив.



Унасям се. Юрганът е поле,

ухаещо в прекрасна звездна нощ.

Прегръща ме съня, но е добре -

заспал съм по-добър, по-малко лош

В Началото Творецът благ
сътвори небето и земята,
но тънеше Всемира в мрак.

И измисли Господ светлината,
и обля се всичко в красота,
щом усмихна се жената.

Започна оттогава по света
в кротка нежноста да цъфти
цветето на мъдростта.

Но знаят ли мъжете що трепти
в женските очи омайни,
гдето слънчев месец тихичко шепти

въжделения,приказки и тайни?
Познават ли душата деликатна
от вихри чувствени безкрайни,

заключени в милувка благодатна?
Сякаш събрана е в сърце едно
звездната вселена необятна,

сякаш нарисувана е на платно
есенцията "любов",
сякаш жената земна е божествено звено!

И след всеки огнен изгрев нов,
изгрява нейната усмивка
и могом стопля се света суров.

Велика съм - велика, защото съм жена,
в утробата си нося бъдещето на света.
Най - нежно, прелестно създание,
с чисто, неповторимо обаяние...
В очите ми събран е целият свят,
а в ума ми - хиляди животи спят.
И в прибързаното ежедневие,
всичките помагат - без изключение.
Сутрин рано - домакиня шетлива,
вечер късно - куртизанка игрива.
И сякаш цялата флора е в мене събрана,
но в градината моя не се влиза без покана.
Като роза съм - с бодлите си хапя,
като трилистник - с красотата си мамя.
Като слънчоглед - към теб ще се обърна,
като алое - младостта ще ти върна.
Като синчец - на свежест ухая,
като бръшлян - да те обгърна желая.
Не съм царица, нито богиня свещена,
а съм просто жена най - обикновена.
Но в ръцете ми целият свят се таи
и на мене човечеството се крепи...